Ах, как плака премиерът, чак сърце да ти се скъса.

 Ах, по какъв начин плака министър председателят, чак сърце да ти се скъса. Заради майка на дете с увреждане, която емигрира, омерзена от България. " Малко човещина няма ли бе, какви са тези хора, държавни заплати вземат ", ревна Зевс гръмогласни. О, я стига! Кой ще повярва на крокодилските сълзи, откакто цялостен народ рони сълзи от него и от потупваните от него доближени, които сами докарват проблемите с некадърността си, а след това той като един свети Георги убива змея на злото. Тези хора са вашите хора, господин министър председател. Същите, които добре храните, а те даже не знаят какво става с народа. Даже, в противен случай - основават още по-непоносима атмосфера, която накара и дамата, поради която плакахте, да си тръгне отсам. Заради издевателството към родителите и децата с увреждания, поради измененията, които лишават и дребното обществени права, поради унижението да доказваш, че детето ти е осъдено от природата и в своята беззащитност търпиш наглостта на бездушни служители. Не всичко е въпрос на пари... Незабавно да се вземат ограничения, сподели, бършейки театрално очи, Борисов. А някои напряко са за пребиване, щото министър председателят на следващия ден ще открие, че няма и народ, над който да си разиграва коня. Но ще бъде късно за сълзи. Казват, че мъжете карат критическата доста по-тежко.